.RU

Господстващо положение - В публикуваната версия на това решение, някои от данните са заличени в съответствие с чл....



^ Господстващо положение


С оглед очертаване на конкурентната среда, в рамките на която се установяват и прилагат проучваните в производството практики и евентуалното приложение на чл.18 от ЗЗК е необходимо да бъде изследвано евентуалното наличие на господстващо положение на ККХБКБ

Съгласно чл.17, ал.1 ЗЗК, господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. По силата на чл.17, ал.2 от ЗЗК, се приема, че едно предприятие има господстващо положение, ако има по-голям от 35 % дял от съответния пазар, освен ако не са налице изискванията по ал.1 т.е. независимост на съответното предприятие от конкуренти, доставчици или купувачи, предвид обективната ситуация на пазари и характеристиките на конкретното предприятие.

Тази дефиниция кореспондира с възприетото в практиката на СЕО, която определя господството на пазара като положение, при което едно предприятие е в състояние да попречи на ефективната конкуренция на пазара, тъй като притежава икономическа мощ, която му позволява да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, клиенти и в крайна сметка от потребителите65. Съществуването на господстващо положение може да произтича от няколко фактори, които разгледани поотделно не са с решаващо значение.66 Все пак, изходна точка при анализа за евентуално господстващо положение на определен пазар в европейската практика също е пазарният дял на съответното предприятие, като много високи стойности са сами по себе си достатъчно ясен индикатор за господство на пазара67. При пазарни дялове под 50 %, ЕК и Общностните съдилища отчитат в своите решения структурата на съответния пазар и условията на конкурентната среда, характеристиките на конкретното предприятие, дори поведението му може да служи като индикатор за пазарна мощ. Релевантни в това отношение могат да бъдат редица обстоятелства като стабилността в пазарните дялове на евентуалния господстващ оператор, пазарните дялове и броя на конкурентите на пазара, вертикална интеграция нагоре или надолу по веригата на производство и разпространение, наличието на известни търговски марки, добре развита дистрибуционна система, технологични предимства спрямо конкурентите, богатство на продуктовото портфолио, достъп до суровини, принадлежност към голяма икономическа група и др.68

В съответствие с изложеното, на първо място следва да бъдат разгледани пазарните дялове на ККХБКБ на отделните пазари на безалкохолни напитки, на които дружеството участва. Както вече се посочи в т. V.2., решението на ЕК от 22.06.2005г. за налагане на ангажименти предвижда за целите на неговото прилагане пазарните дялове за отделните канали (за незабавна, съответно за отложена консумация) да бъдат изчислявани въз основа на най-добрата възможна стойностно базирана информация и където не е налична такава да се използва информация, базирана на обеми на продажбите. КЗК счита, че е оправдано този подход да бъде следван и за целите на настоящото производство, което означава, че при анализирането на пазарните дялове с приоритет трябва да се използва стойностно базирана информация. Такава информация с източник MEMRB в производството е предоставена от ККХБКБ АД. Наред с това, по-долу са представени и данните на Canadean Research, които са изчислени на база обеми на продажбите. По отношение на канала за незабавна консумация ККХБКБ твърди, че (.........)*. В отговор на изричен въпрос на КЗК относно съображенията, поради които ответното дружество счита стойностно базираните данни на MEMRB за недостатъчно достоверен източник, се посочва, че (.........)*.

Тези аргументи не могат да доведат до извод, че данните на MEMRB за пазара на незабавна консумация са ненадежден източник на информация за пазарното положение на компанията и не следва да бъдат разглеждани в производството. В тази връзка, трябва да се подчертае, че самата ККХБКБ ги използва широко и се позовава в свои вътрешни документи като презентации, стратегии и др. на данни на MEMRB, които се отнасят и за двата канала (за незабавна и отложена консумация) – такива са документи с № т.ІІ, 14, 15, 16, 17, 24, 34 и др. от Приложение № 1 към Протокол за претърсване и изземване от 31.10.2007 г. Освен това, (.........)*, както твърди ККХБКБ, може да се приеме, че търговците, опериращи на пазара за незабавна консумация на безалкохолни напитки, не са сред тях, предвид характера на дейността им, а именно достоверността на данните на MEMRB относно този канал се оспорва от компанията. В писмо № 008640/18.06.2008г. ККХБКБ се позовава на данни за пазарния си дял на пазара за незабавна консумация с източник Canadean, но докладът на Canadean, предоставен на КЗК е количествено базиран и информацията не е разграничена по отделни канали. Ако ККХБКБ разполага с други данни с източник Canadean, които съответно е предоставила на ЕК във връзка с приложимостта на ангажиментите за България, то те не са предоставени на КЗК, въпреки че са изискани с писмо изх. № 258/07/23.01.2008г.


(.........)*

(.........)*

(.........)*


Изложените данни дават в достатъчна степен основание да бъде направен извод за наличие на господстващо положение на ККХБКБ на пазарите за незабавна и отложена консумация на газирани безалкохолни напитки и студен чай, както и на пазара за незабавна консумация на сокове и нектари. Информацията на MEMRB илюстрира значително присъствие на компанията на съответните канали за незабавна и/или за отложена консумация. Съгласно цитираната по-горе практика на ЕК и СЕО (решения по случаите Hoffmann-La Roche, Hilti, AKZO, Irish Sugar), подобни стойности на пазарните дялове, които са стабилни във времето и дори се подобряват, са сами по себе си достатъчен индикатор за господстващо положение. Тези стойности също така далеч надхвърлят установения в презумпцията на чл.17, ал.2 от ЗЗК праг от 35 %.

Данните на Canadean, сочещи по-ниски стойности на пазарните дялове на ответното предприятие не поставят под съмнение този извод. На първо място, както бе посочено по-горе, стойностно базираната информация следва да е приоритетен източник при изследване на пазарното положение на предприятията-участници. На следващо място, дори и съгласно информацията от Canadean, ККХБКБ е убедителен пазарен лидер на разглежданите пазари и е далеч пред най-близките си конкуренти. Едва през 2006г. “Нова Трейд”69 достига по-осезаемо присъствие на пазара на газирани безалкохолни напитки, но дори и в доклада на Canadean от 2007г. (раздел А, текст 7) се констатира, че (.........)*.

Но освен съображенията относно пазарните дялове на ККХБКБ, от важно значение са и редица други аргументи, изложени по-долу, които водят до заключението, че дружеството е с господстващо положение на определени пазари.

От друга страна, присъствието на ККХБКБ на останалите пазари, на които компанията участва, видно от представената при определянето на съответния пазар информация за пазарните дялове, не дава основание за допълнителен анализ и заключение, че дружеството е с доминираща позиция.

Сред допълнителните аргументи, взети под внимание при анализа за пазарното положение на ККХБКБ, следва да се добави богатото продуктово портфолио на ККХБКБ, включващо (.........)*, на което може да съперничи единствено гамата на “Агрима”70.

На следващо място, продуктите на ККХБКБ се ползват с уникална популярност и разпознаваемост сред потребителите, което е типично не само за българския пазар.71 В годишника на АПБНБ за 2006г. се посочва, че “едва ли има човек, който да не познава търговските марки на фирмата”. През 2005г. българските потребители избират Coca Cola за най-влиятелната марка в България при проучване на Synovate. По информация, публикувана на уеб-страницата www.investor.bg72, изданието Superbrands определя Coca-Cola като най-силната глобална марка на националния пазар. Coca-Cola е определяна през 2005г. и 2006г. от Interbrand73 за марката с най-висока стойност в глобален мащаб, изпреварвайки Microsoft, IBM и т.н.

При тези обстоятелства е обяснимо, че Canadean посочва в доклада си от 2007г. (раздел А, текст 8), че (.........)*. Подобни цени кореспондират на имиджа на продуктите, предлагани от компанията и са допълнителен индикатор за позицията на независимост спрямо конкуренти и потребители, характеризираща господстващото положение.

На следващо място, необходимо е да бъде отчетено и обстоятелството, че ККХБКБ е контролирана от Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани С.А., Гърция и по този начин е част от икономическа група, която участва в производството, дистрибуцията и маркетинга на безалкохолни напитки в 26 страни.74 В този смисъл, ответното дружество разполага с допълнителни възможности като достъп до финансови ресурси, до ноу-хау, възможности за икономии от мащаба.

От гледна точка на достъпа до пазара следва да се отбележи много добре развитата система за разпространение на напитките, предлагани от ККХБКБ на българския пазар. Тази система включва три канала за доставка (директна доставка, дистрибутори, комисионери) и обхваща стотици партньори на фирмата от всички региони на страната, осигуряващи пълно териториално покритие при снабдяването (виж т.2.3 от фактическата част). Данните за ключовите бизнес показатели (KBI), представени по-горе (т.2.15 от фактическа част), илюстрират много високата степен на дистрибуционно проникване в периода 2005г.-2007г. на основните брандове газирани безалкохолни напитки (.........)* и на соковете и нектарите Cappy (.........)*.

От съществено значение за достъпа до пазара на продуктите на ККХБКБ е и масираното разполагане в търговските обекти на охладителни съоръжения на компанията. Данните за ключовите бизнес показатели (KBI), представени по-горе (т.2.15 от фактическа част), показват (.........)*

Въз основа на гореизложеното следва да се заключи, че в периода след 2005г. и до момента ККХБКБ е предприятие с господстващо положение по смисъла на чл.17 от ЗЗК на пазарите за отложена и за незабавна консумация на газирани безалкохолни напитки и студен чай, както и на пазара за незабавна консумация на сокове и нектари.


^ Анализ на отделните практики


І. Практики, свързани с изисквания относно асортимент, минимални количества на склад и при смесени палети в дистрибуторските договори.

ККХБКБ твърди, че (.........)*

Действително § 185 от Насоките на ЕК за вертикалните ограничения определят изискването за поддържане на определен асортимент при селективните дистрибуторски система като качествено, което при изпълнение на определени други условия е извън обхвата на чл.81 от ДЕО. Също така, практиката на ЕК включва решения, в които изисквания за асортимент и минимални наличности са освободени по силата на чл.81 (3) от ДЕО75. Решението за ангажименти на ЕК изисква от адресатите да определят поотделно складови наличности за газирани напитки с вкус на Кола, Кола Лайт или портокалови газирани напитки с марки на TCCC, както и да не предоставят стимули по отношение на посочените напитки при условие, че се складират допълнителни видове напитки.

По отношение на системата за дистрибуция на ККХБКБ може да се приеме, че тя не спада към селективните дистрибуторски системи. Съгласно чл. 1, б. г от Регламент № 2790/1999 за групово освобождаване на ЕК, селективна дистрибуторска система означава дистрибуторска система, в която дистрибуторът предприема продажба на договорните стоки или услуги, или пряко или непряко, само на дистрибутори, избрани въз основа на определени критерии, и в която тези дистрибутори не могат да продават такива стоки или услуги на неоторизирани дистрибутори. Въпреки, че спрямо дистрибуторите на продуктите на дружеството се поставят определени изисквания (Стандарти за дистрибутори – Приложение № 2 към договорите за дистрибуция през 2005-2007г. и Приложение № 1 към договорите за дистрибуция през 2008г.), съответно единствено търговци, които покриват тези стандарти са част от системата за разпространение на напитки на ККХБКБ, следва да се отчита, че стандартите целят по-скоро да се обезпечи изпълнение на дистрибуторските функции от съответния търговец, а не толкова създаване на затворена мрежа от търговци, извън която не е възможно закупуването на продуктите. Функциите на селективните дистрибуторски системи са преди всичко свързани с предлагането на съответното ниво на луксозни продукти (бижута, висококачествени часовници, парфюми, кристал и др.) или продукти, изискващи специализирани технически познания и поддържане на съответен специализиран персонал в тази връзка (камери, телевизори, Hi Fi и др.), а безалкохолните напитки на ККХБКБ, макар и ясно асоциирани с определен имидж, все пак не спадат към тези категории стоки. Освен това, препродажбите от страна на дистрибутори към разположените надолу по веригата на разпространение търговци на дребно са абсолютно отворени и дистрибуторите могат да реализират свободно продажби към клиенти, независимо дали са търговци от канала за незабавна или за отложена консумация.

Заключението, че дистрибуторската система на ККХБКБ не спада към селективните дистрибуторски системи, не обуславя механично извод, че изискванията за поддържане на асортимент и определени минимални количества от цялата гама са съвместими с правото на конкуренцията, както твърди ответното предприятие. По-скоро, разглежданите изисквания могат да бъдат оправдани именно в контекста на характеристиките на селективните дистрибуторски системи, тъй като те са логичен елемент от тяхната същност и част от добавената им стойност. Независимо от тези разсъждения, КЗК не счита, че от националното и европейското законодателство и практика произтича автоматична забрана на проучваните изисквания по чл.9/18 от ЗЗК, съответно чл.81/82 от ДЕО, а е необходимо да се разглежда във всеки конкретен случай доколко ограниченията са от естество да ограничат, предотвратят или нарушат конкуренцията.

В конкретния казус, от значение е преди всичко доколко проучваните изисквания са форма на обвързани или пакетни продажби, които са от естество да препятстват достъпа на конкуренти продукти до пазара чрез ограничаване на възможностите за използване на търговския канал, състоящ се от независими дистрибутори.

Следва да се отбележи, че в договорите за 2008г. са отпаднали спецификациите (Приложение № 1) и изискването за поддържане на минимални наличности, посочени в Приложение № 3. Следователно тези практики са прилагани до края на 2007г.

На първо място, трябва да се отчита факта, че задължението за дистрибуторите по чл.2 от дистрибуторските договори е по-скоро задължение за продажба на клиентите на цялата гама продукти на ККХБКБ, а не задължение за закупуване, което личи от текста на договора, който употребява понятието “снабдява”. Подобно изискване е приемливо, доколкото е естествено доставчикът да очаква от свой дистрибутор да осигури който и да е продукт от неговата продуктова гама, за който е налице търсене от страна на определен клиент.

Въпросът е дали отношенията са установени така, че дистрибуторът да е принуден да купува от цялата гама, дори и без насрещно търсене, като по този начин се установява един антиконкурентен инструмент, насочен към изкривяване на естествените пазарни механизми. Следва да се установи дали спецификациите (плановете за продажби) имат някаква реална стойност, която е по-различна от едно просто намерение/пожелание, както и дали изискванията за минимални наличности са неадекватни на търсенето от страна на клиентите и на легитимната цел да се гарантира непрекъснатост на снабдяването76.

В проучването не са събрани данни изискването към дистрибуторите да работят с пълната гама напитки и опаковки, предлагани от ККХБКБ да се прилага при всяка конкретна поръчка. Във връзка с действието на тази клауза, част от дистрибуторите посочват, че Приложения 1 не са попълвани („Детелина-ДП” ООД, „ХМБ Експрес” ООД, „ПАТО” ЕООД) и на практика не са били обвързани с планове за продажби. Друга част („Виктория 99” ООД, „Слави” ООД) посочват, че неизпълнението на заложените в Приложение 1 количества не е свързано с някакви санкционни последици за тях.

По отношение на минималните количества на склад, ККХБКБ изтъква, че (.........)*

Информацията, събрана в производството от конкретни дистрибутори, също сочи, че изискванията за минимални количества от цялата гама, поддържани на склад и тяхното прилагане на практика не водят до засягане на конкурентната среда. Всички дистрибутори, от които КЗК е поискала информация, твърдят, че тези изисквания не се отразяват неблагоприятно на техническите възможности и складовите площи или на оперативните финансови ресурси на дружеството. Част от тях посочват, че не са налице санкционни последици от страна на ККХБКБ при неизпълнението им („Слави” ООД, „Детелина-ДП” ООД, „ХМБ Експрес” ООД), както и че количествата са съобразени с нуждите им. Нещо повече, описвайки недостатъците на “pre-selling” системата, дистрибуторите отчитат поддържането на склад на продукти на ККХБКБ като положителен белег на дистрибуционната система, който позволява своевременно задоволяване търсенето на клиентите.

Въз основа на горепосоченото може да се заключи, че изискванията към дистрибуторите да работят с пълната гама напитки и опаковки, предлагани от ККХБКБ (чл.2 и 3 и Приложение № 1 към договорите за дистрибуция) и да поддържат в складовете си минимални наличности от всички марки и опаковки, предлагани от ККХБКБ (чл.9, т.3 и Приложение № 3 към договорите), по начина, по който са се прилагали и в периода 2005 – 2007г. не са от естество да ограничат конкуренцията и не е нарушение на ЗЗК.

Чл. 9 от типовите договори за дистрибуция в периода 2005-2007г. препраща в случаите на поръчка от дистрибутори на смесени палети към Приложение № 5, което съдържа стандарти за минимални допустими количества готова продукция за миксирани палети. В дистрибуторските договори за 2008г. не фигурира Приложение № 5 и стандарти при закупуване на смесени палети.

Информацията, събрана от дистрибуторите във връзка с прилагането на разглежданото изискване, не дава категорична представа за функционирането му на практика. Според някои от данните, представени на КЗК, един миксиран палет съдържа минималните количества от всички продукти в съответната разфасовка, посочени в Приложение № 5 към договорите (“Кари 91” ООД). Според други данни, миксираните палети съдържат различни продукти в различни опаковки (ЕТ „АТИ-Васил Цоков”, „Делта” ООД). Същото твърди и ККХБКБ – (.........)*. „Детелина-ДП” ООД посочва, че са купували свободно отделни продукти в необходимите количества, дори и когато те са били недостатъчни за поръчка на цял еднороден палет. ККХБКБ също посочва, че по-често стандартите за миксирани палети не се прилагат, а палетите се миксират индивидуално според поръчката. Като цяло, предоставилите информация на КЗК дистрибутори отбелязват, че по правило закупуват еднородни палети, а поръчките на смесени палети не се отнасят до значителна част от търгуваните количества.

Цитираното по-горе изискване при покупки на смесени палети може да бъде разглеждано евентуално като ограничение, подобно на обвързана или пакетна продажба, съответно би могло да бъде квалифицирано при определени условия, установени в практиката, като злоупотреба с господстващо положение. Тези условия включват77:

- два отделни продукта;

- невъзможност за закупуване на обвързващия без обвързания продукт;

- господство на пазара на обвързващия продукт;

- вероятност за изключващ ефект, свързан с препятстване на достъпа до пазара за конкурентни продукти (market foreclosure);

- липса на фактори с обективен характер, обосноваващи обвързващата практика.

В конкретния казус, ККХБКБ е оператор с господстващо положение на определени пазари, както бе посочено по-горе. Стандартите за миксирани палети се отнасят до покупки на палети, съдържащи различни категории безалкохолни напитки, които представляват отделни продукти.

Но наличието на тези две условия не е достатъчно за квалифицирането на конкретната практика като нарушение по чл.18 от ЗЗК.

Преди всичко, следва да се има предвид, че отделните категории безалкохолни напитки, продавани от ККХБКБ на дистрибутори в смесени палети, съгласно стандартите по Приложение № 5, могат да бъдат свободно закупувани в еднородни палети, състоящи се единствено от съответния продукт в съответната разфасовка. По този начин правилото при продажбата на продукти от страна на ККХБКБ на дистрибуторите на компанията е да се предлага свободното закупуване на избраните от съответния търговец напитки. Освен това, както по данни от ККХБКБ, така и по данни на някои дистрибутори, миксираните палети не съдържат всички посочени в Приложение № 5 продукти, а само тези, които са поръчани от съответния дистрибутор.

Доколкото изобщо може да се счита, че е налице елемент на обвързване при продажбите под формата на смесени палети, той е изключение при осъществяване на покупки от дистрибуторите и служи преди всичко като инструмент при допълване на необходимите количества, които са закупени под формата на еднородни палети. Както личи от информацията, предоставена от конкретни дистрибутори по този повод, количествата, закупувани под формата на миксирани палети формират минимална или недостатъчно съществена част от общите им продажби.

За да бъде направен извод за вероятен изключващ ефект, изразяващ се в препятстване на достъпа до пазара на конкурентни продукти, следва да са налице данни, че прилагането на стандартите за смесени палети по Приложение № 5 е в достатъчно широк мащаб и е от естество да ограничи капацитета на дистрибуторите да търгуват с конкурентни продукти, като не съществуват достатъчно ефективни алтернативни канали за конкурентите, които да осигурят разпространение на техните напитки в търговската мрежа на страната. В настоящото производство няма такива данни. Както бе посочено по-горе, събраната информацията сочи, че въздействието на разглежданата търговска практика е ограничено, предвид обстоятелството, че тя се прилага като допълващ елемент в отношенията между ККХБКБ и дистрибуторите и се отнася до несъществена част от общите продажби. Липсват данни, че покупките под формата на смесени палети са оказвали значително въздействие върху капацитета на дистрибуторите да търгуват с конкурентни продукти.

От друга страна събраната информация сочи, че стандартизирането при подготовката на смесени палети намалява разходите по опаковъчните и товарните дейности. По данни на ККХБКБ78 (.........)* С оглед на това може да се заключи, че стандартизацията на този процес допринася за намаляването на разходите по миксиране, поради което е обоснована и от полза за дистрибуторите.

По изложените съображения следва да се заключи, че изискването за осъществяване на поръчки на смесени палети от дистрибуторите в периода 2005-2007г., съгласно стандартите по Приложение № 5 към дистрибуторските договори, не представлява нарушение по чл.18 от ЗЗК.


ІІ. Практики, свързани с изисквания относно клиенти и цени

Ограничения относно цените и клиентите в комисионните договори

Както бе посочено по-горе в т. 2.5.3., комисионните договори, сключвани от ККХБКБ за периода 2005-2008г. съдържат следните ограничения относно клиенти и цени:

Преди да бъде изследван въпросът доколко разглежданите ограничения в отношенията между ККХБКБ и комисионерите на дружеството в периода 2005-2008г. ограничават конкуренцията и могат да бъдат квалифицирани като нарушение на чл.9 или чл.18 от ЗЗК е необходимо да бъде анализирано дали комисионните договори на компанията в конкретния период попадат в обхвата на контрола, установен съгласно разпоредбите на правото на конкуренция, предвид обстоятелството, че те уреждат отношения, при които комисионерите сключват изпълнителни сделки с трети лица (клиенти) от свое име, но за сметка на комитента.

От значение в тази връзка са Насоките за вертикални ограничения на ЕК, които разглеждат т.нар. споразумения за представителство/агентски договори в контекста на чл.81 от ДЕО. Съгласно насоките, споразуменията за представителство или агентските договори се отнасят до случаите, при които на дадено юридическо или физическо лице (представител) се предоставя правото да преговаря и/или да сключва договори в полза на друго лице (принципал) или от свое собствено име, или от името на принципала за покупката на стоки или услуги от принципала или за продажбата на стоки или услуги, доставени от принципала. Принципът, установен в § 13 от насоките е, че в случая на същински споразумения за представителство задълженията, наложени на представителя във връзка с договорите, по които води преговори и/или сключва в полза на принципала, не попадат в приложното поле на член 81, параграф 1. Съгласно § 15 от Насоките за вертикални ограничения, споразумението за представителство се счита за същинско споразумение за представителство и следователно попада извън член 81 (1) ДЕО, ако представителят не поема никакви или поема само незначителни рискове във връзка със сключваните договори, тъй като в този случай функцията по продажбата или покупката е част от дейността на принципала независимо от факта, че представителят е отделно предприятие. Принципалът носи съответните финансови и търговски рискове, а представителят не осъществява самостоятелно съответната стопанска дейност. В противен случай споразумението за представителство не се счита за същинско споразумение за представителство и може да попадне в обхвата на чл. 81(1) ДЕО, тъй като в такъв случай посредникът носи такива рискове и ще се разглежда като независим търговец, който трябва да запази свободата си при определянето на пазарната си стратегия.

§ 16 от Насоките за вертикални ограничения на ЕК установява неизчерпателен списък, съдържащ финансови и търговски рискове, които типично следва да бъдат поемани от принципала, за да бъде считано съответното споразумение за същинско агентско споразумение, респективно ограниченията, налагани на агента да са извън обхвата на чл.81 ДЕО. Съгласно § 16, при същинските агентски договори, собствеността върху закупуваните или продаваните стоки не е на представителя и последният не допринася за разходите, свързани с доставката/покупката на договорните стоки или услуги, не е задължен да инвестира в промоции на продажбите (напр. да внася средства в бюджета за реклама на принципала), не поддържа за своя сметка и на свой риск наличности от договорните стоки, включително и разходите по финансиране на наличности и разходите по погиването на запаси, не носи отговорност за неизпълнение на договора от страна на клиентите, с изключение на загубата на комисионата си като представител, освен ако представителят носи отговорност при вина (напр. при неспазване на разумните мерки за сигурност или мерки за предотвратяване на кражби) и др.

Оправдано е изложеният подход и критерии, възприети в правото на ЕС, да бъдат прилагани и в контекста на националното законодателство, съответно ограниченията, налагани в рамките на същински агентски отношения, да не бъдат считани за забранени нито по чл.9, нито по чл.18 от ЗЗК, тъй като при тези отношения ролята на агента не предполага независимост в стопанската политика, а неговата функция е опосредяваща и е част от стопанската дейност на принципала.

(.......)*

По отношение на комисионните договори, сключвани от ККХБКБ за периода 2005-2008г., следва да се обобщи, че същите не са същински агентски договори, съгласно представените по-горе критерии. На първо място, собствеността върху продаваните безалкохолни напитки се прехвърля от ККХБКБ върху комисионера, а от него – на клиента. В тази връзка се издават и съответните фактури. На следващо място, комисионерът носи риска от неизпълнение на договора от страна на клиентите, тъй като, по силата на чл.5, ал.4 от комисионните договори, комисионерът гарантира пред комитента за задълженията на клиентите по сключените от него изпълнителни сделки и отговаря солидарно с тях за изпълнението на сделките. По този начин, отношенията между ККХБКБ и комисионерите не отговарят на два от основните критерии за определяне на комисионните договори като същински агентски договори.

Следователно, от гледна точка на придобиването на собствеността върху напитките и свързаните с нея рискове, както и от гледна точка на рисковете, свързани с изпълнението на задълженията на зарежданите търговски обекти, положението на комисионерите всъщност не е по-различно от това на дистрибуторите, които обаче са независими при осъществяването на дейността си.

Поради установеното сходство между комисионните и дистрибуционните договори, описано по-горе, се налага, когато КЗК оценява ефекта от налагането на двете ограничителни договорни клаузи относно клиенти и цени за комисионерите, прилагани в периода 2005-2008г., те да бъдат разгледани в контекста на ефекта, който имат конкретните две специфики, установени в отношенията между ККХБКБ и комисионерите, върху конкуренцията на пазара.

В тази връзка Комисията счита, че при анализа на разглежданите ограничения от значение е информацията, предоставена от ККХБКБ относно целите и същността на системата от комисионни договори или т. нар. приселинг система за продажби. По този повод, ответното дружество изтъква, че целта на новата система е скъсяване на пътя на продукта до търговците на дребно, чрез осигуряване на доставки до клиентите на компанията, посочени от нея, както и чрез продажба от страна на комисионерите на предварително договорени между ККХБКБ и клиента цени, т.е. двете ограничения в поведението на комисионера, свързани с определяне на клиенти и цени, произтичат от естеството на системата, в която комисионерите не са самостоятелни търговци, а са по-скоро с логистични функции в продажбата на продуктите. В този смисъл и ответната страна посочва, че комисионерите осигуряват “логистична подкрепа на ККХБКБ”, като доставят логистични услуги, а дейността им е “агентска по същността си структура на отношенията, която служи за практически/ логистични цели”. Функцията на комисионерите е свързана основно с транспортирането на продуктите до търговските обекти на дребно. Съгласно твърденията на ККХБКБ, клиентите са на бутилиращото дружество и са посочени от него, а не са клиенти на комисионерите. Те са изброени в Приложение № 2 към комисионните договори и ККХБКБ се е съгласила да им доставя чрез съответния комисионер. Заявките на безалкохолни напитки също се осъществяват между търговеца на дребно и ККХБКБ чрез търговските представители на дружеството или по телефона в Call Center (Център за поръчки по телефона) на цени, посочени от ККХБКБ. Комисионерът получава стока от бутилиращата компания единствено за задоволяване на натрупаните заявки, без да може да поддържа наличности на склад. В тази връзка е твърдението на ККХБКБ, че разширява системата приселинг в големите градове, в които разполага с достатъчно търговски представители, за да се осигури личен контакт със собствениците на съответните обекти.

Следователно, анализирайки функциите на комисионерите в приселинг системата на ответната страна, Комисията установява, че те не се конкурират по между си за привличане на клиенти, тъй като по дефиниция ролята им в тази система не предпоставя подобни действия. Този извод се потвърждава и от информацията, събрана от комисионери от различни региони на страната79. Комисионерите по дефиниция, в рамките на тази система не се конкурират помежду си и по отношение на цените, по които сключват изпълнителните сделки. Това ограничение е въведено със задължението за сключване на сделки по цени, определени в Приложение № 1. Това се потвърждава и от механизма на функциониране на комисионните договори, който не предполага процес на активно привличане на клиенти и предотвратява ценовата intra-brand конкуренция. Данните, събрани от комисионери в производството, също сочат, че те не се отклоняват от утвърдените от ККХБКБ цени, независимо от това, че ответното дружество сочи, че такава конкуренция би могла да възникне ако комисионерите променят размера на дължимото им възнаграждение в полза на клиените.

Тъй като същината на приселинг системата изключва реална конкуренция между комисионерите, то това означава, че е логично съществуването на формално договорно ограничение в поведението на последните относно намирането на клиенти и определянето на цени.

Не е логично обаче, при механизма, установен от ККХБКБ, когато комисионерите са ограничени в своята търговска свобода и развиват дейност съгласно едностранно установени от компанията условия срещу определено възнаграждение, те едновременно с това да носят рискове, свързани с прехвърлянето върху тях на собствеността върху стоката, както и с рисковете от неплащане на последната от страна на клиента, тъй като тези рискове се носят от дистрибутори, които са търговци с определена търговска самостоятелност, включваща и конкуриране помежду им за намиране на клиенти и продажба на различни цени, каквито при приселинг системата по правило не се допускат.

КЗК счита, че съществуването на приселинг системата, в която както твърди ответното дружество, комисионерите осъществяват само “логистична подкрепа”, може ефективно да се обезпечи и без поемането на описаните по-горе рискове и отговорности. В този смисъл на първо място КЗК не подкрепя изложените аргументи относно нуждата от прехвърлянето на собствеността (за улесняване събиране на вземанията от клиентите). Това означава комисионерът да носи риска и от случайното погиване на продуктите, което с оглед функциите му в системата е неоправдано. На второ място не може да се подкрепи и отговорността на комисионера при неплащане от клиента, тъй като същият няма възможност да избира клиентите, за които носи отговорност. По повод на тази отговорност следва да се отбележи, че макар търговското право да допуска поемането на задължението делкредере, то се уговаря срещу отделно възнаграждение, договорено между страните. В представено писмо80 от ККХБКБ до г-н Пламен Нанчев, управител на „Топ дринкс” ООД, изпратено в отговор на писмо от седем дистрибутори на дружеството в София, в което се излагат твърдения за недостатъчност на комисионното възнаграждение, което не може да покрие разходите по дейността, се коментира намерението на ККХБКБ 2007г. „да преразгледа действащите тарифи и да ги промени, ако пазарната ситуация го позволява”. Представената кореспонденция показва, че ККХБКБ едностранно определя това възнаграждение, без да взима предвид аргументите на комисионерите. Това показва, че последните носят риска делкредере, без за това да им се заплаща дължимото според тях възнаграждение. Нещо повече, самата ККХБКБ посочва в становището си, че комисионното възнаграждение преимуществено покрива транспортните разходи на комисионерите, което е още един аргумент, че те реално не получават дължимото им възнаграждение за поемането на този риск.

Гореизложеното води КЗК до извода, че проучваните договорни клаузи, които прехвърлят на комисионерите рисковете от погиването/повреждането на доставяните продукти и от неплащането на клиента, в съчетание с ограниченията относно клиенти и цени, са форма на експлоатативно поведение от ответната страна, която едновременно въвежда нова система, изключваща конкуренцията между контрагентите си комисионери, но в същото време им налага условия, които е допустимо да съществуват, само ако те се конкурираха свободно, като по този начин ККХБКБ извлича облаги, които не би получила в условията на ефективна конкуренция.81

Във връзка с начина на установяване на тази система, изключваща конкуриране между комисионерите и въвеждаща несвойствена отговорност за последните, КЗК счита, че е налице едностранно налагане на договорни клаузи от ответното дружество, без възможност за договаряне от страна на контрагентите му. Всички събрани по преписката комисионни договори са еднакви с типовите комисионни договори, представени от ответното предприятие. ККХБКБ посочва, че „в периода от 2005 г. до момента, компанията не е сключвала комисионни договори, които да се отклоняват от типовите образци на договори, предоставени на КЗК”. В кореспонденцията между ККХБКБ и дистрибуторите в София при въвеждането на системата „pre-selling”82, ККХБКБ очаква подписване на комисионните договори от дистрибуторите и едва след това „заявява готовност да разглежда съвместно с тях различни аспекти, свързани с прилагането на системата приселинг”. В същото време няма доказателства за договорени изменения от типовите условия. Изложеното доказва, че клаузите на комисионния договор се определят едностранно от ККХБКБ и комисионерите нямат възможност да им влияят.

Независимо от горното, следва да се има предвид, че концепцията за злоупотреба е обективна концепция83, която не зависи от субективните намерения на господстващата фирма, нито предполага непременно използване на господстващото положение за налагане на определени мерки, а единствено от обективната възможност конкретно поведение на доминиращия оператор да доведе до неблагоприятно въздействие върху конкуренцията и/или потребителските интереси.

В тази връзка, от практиката по прилагане на правилата за конкуренцията в ЕС, може да се заключи, че при определени условия поведение на господстващо предприятие, което е от естество да ограничи, предотврати или наруши конкуренцията, може да не бъде квалифицирано като злоупотреба с господстващо положение, ако е оправдано и обусловено от определени обективни съображения (напр. от технически, юридически или др.характер), в т.ч. създаване на положителни икономически ефекти, компенсиращи отрицателните за конкурентната среда.84

С оглед систематичното прилагане на разпоредбите на договора, в последния случай следва да се прилагат условията по чл.81(3) от ДЕО. Оправдано е описаният подход, възприет в Общностното право, да бъде следван и в националното правоприлагане по чл.18 от ЗЗК, което предполага да бъдат разгледани евентуални аргументи на ККХБКБ, насочени към легитимиране на анализираните ограничения, в т.ч. за положителни икономически ефекти, при които трябва да бъдат съблюдавани условията, визирани в чл. 13, ал. 1 ЗЗК85.

Освен, че създава правна възможност за релевиране на подобни доводи, цитираната практика възлага и тежестта на доказване на тези обстоятелства върху господстващото предприятие, което следва да подкрепи твърденията със съответни аргументи и доказателства, които правоприлагащият орган от своя страна може да отхвърли.86 В тази връзка, в свое писмо, изх. № 003504/17.03.2008г., ККХБКБ твърди, че всички ограничения, за които КЗК е изискала становище, в т.ч. и тези по комисионните договори, предвиждат позитивен ефект и са пропорционални на целите си. Потребителите получават справедлив дял от ползите, доколкото пазарът е силно конкурентен и всички клаузи са изработени с цел да направят предлагането на ККХБКБ по-конкурентно, като не се елиминира конкуренцията, което личи от множеството продукти на българския пазар. На база на твърденията, изложени от ККХБКБ по повод различни въпроси, поставени от КЗК, могат да бъдат изведени евентуални положителни ефекти, свързани с въвеждането на приселинг-системата, в следните аспекти:

- скъсяване на пътя на продукта до търговците на дребно, в резултат на което, според ККХБКБ, е вероятно предлагането на по-ниски цени на потребителите;

- от съкращаването на пътя на продукта и редуцираните дейности по обработване, товарене, разтоварване се създава полза под формата на намален риск от повреди/липси, а продуктът се съхранява по най-добрия възможен начин;

- търговците на дребно разполагат с професионална подкрепа и оптимален избор на продукти и непосредствен достъп до промоции/търговски стимули, както и с достъп до историята на продажбите, поддържана от ККХБКБ;

- за досегашните дистрибутори възникват ползи, свързани с освобождаване на складови площи, персонал и паричен ресурс, произтичащо от липсата на складови наличности при разпространение чрез комисионния модел.

КЗК счита, че изложените от ККХБКБ положителни икономически ефекти, са ефекти от прилагането на системата приселинг като вид система за продажба, а не произтичат от конкретното съчетаване на поемането от страна на комисионерите на отговорност, типична за (самостоятелните търговски представители) , което не е обективно оправдано, както се установи по-горе, с лишаването им от възможността по презумпция да се конкурират помежду си, което е нормално при функционирането на тази система.

В допълнение следва да се изтъкне, че една от задължителните комулативни предпоставки за изключване на забраната по чл. 9, ал. 1 от ЗЗК е да не се налагат на предприятията ограничения които не са необходими за постигане на посочените цели (чл. 13, ал. 1, т. 1). Видно от направения по-горе анализ, наложените ограничения, свързани с поемането на риск от погиване на стоката, в едно с отговорността за неплащане от страна на крайния клиент, не са необходими за постигане на положителните ефекти от приселинг системата. Неизпълнението на тази отрицателна предпоставка не дава възможност наложените ограничения да бъдат оправдани и в контекста на забраната по чл. 18 от ЗЗК.

С оглед изложеното Комисията счита, че ККХБКБ извършва злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 18, т. 1, предл. последно от ЗЗК, като налага нелоялни търговски условия в разглежданите комисионни договори, изразяващи се в прехвърлянето на собствеността върху доставяните продукти от ККХБКБ на комисионера и отговорността му при неплащане от клиента, при липса на възможност за конкуренция с останалите комисионери.


Във връзка с изискването по чл. 14 от дистрибуторските договори в периода 2005-2007г.87, съгласно което дистрибуторът продава стоката само и единствено на търговски обекти, които обслужват крайни потребители, като в понятието не се включват други дистрибутори, дилъри или търговци на едро, ККХБКБ твърди, че (.........)*

Относно забраната за дистрибуторите да извършват доставки към търговски обекти, зареждани директно от ККХБКБ, съдържаща се в договорите за дистрибуция за 2005г. и 2006г. ответното предприятие застъпва позицията, че (.........)*

Както отбелязва и ККХБКБ, в контекста на вертикалните отношения доставчик-клиент правото на конкуренция съдържа обща забрана за прилагане на ограничения относно територията или клиентите, на които купувачите в подобни вертикални отношения могат да препродават стоките, предмет на споразумението. Аргументи в тази насока се съдържат в практиката, цитирана в т. І от правните изводи, в чл.4 във връзка с § 9 и 10 от Регламент 2790/1999 за групово освобождаване на вертикални споразумения, § 49 и следващите от Насоките относно вертикалните ограничения, т.5 от Решение на КЗК № 44/2001г. Регламент 2790/99 все пак съдържа и изключения от тази обща забрана, при които е допустимо при определени условия налагането на ограничения относно територията или клиентите, на които купувачът осъществява препродажба на закупените от доставчика стоки.

В тази връзка трябва да се подчертае, че по отношение и на двете разглеждани ограничения ККХБКБ не може да се позовава на разпоредбите на Регламент 2790/99, нито би могла да се позовава на Решение на КЗК № 44/2001г., тъй като цитираните актове освобождават единствено вертикални споразумения, при които пазарният дял доставчика не надхвърля 30 % на съответния пазар. Видно от данните в т. V от анализа на съответния пазар и от извършения по-горе анализ, на редица пазари ККХБКБ е с дял, надхвърлящ чувствително 30%-я праг, като въз основа и на други обстоятелства се налага извод, че дружеството е с господстващо положение на тези пазари. При тази фактическа обстановка Регламент 2790/99 и Решение на КЗК № 44/2001г. не могат да бъдат основа за заключение, че разглежданите задължения, установени спрямо дистрибуторите на ККХБКБ, са извън обхвата на публичноправните забрани на правото на конкуренция, в т.ч. на националното законодателство.

На следващо място, препращането в становището на ККХБКБ към решението на ЕК по случая Grundig също не представя аргументи в полза на тезата на компанията, че прилагането на конкретните забрани е допустимо от гледна точка на ЗЗК. В цитирания казус е прието, че забраната за осъществяване на продажби към крайни потребители от страна на търговци на едро, опериращи в рамките на селективна дистрибуторска система, е обективно обоснована, доколкото тя служи за подкрепа на разпределението на функциите между търговията на едро и търговията на дребно и предотвратява засягане на конкуренцията за сметка на търговците на дребно. Но анализираните в конкретния казус забрани нямат отношение към препродажби от дистрибуторите за крайни потребители, нито КЗК повдига в настоящото производство възражения срещу подобен вид изисквания. Ограниченията, установени в дистрибуторските договори на ККХБКБ се отнасят до продажби към други търговци на едро (в случая по чл.14 от дистрибуторските договори), съответно към търговци на дребно (в случая с чл.9, т.9 от дистрибуторските договори) и в този смисъл се различават съществено от клаузата, анализирана от ЕК в цитирания случай.

Така, при отчитане на изложеното от фактическа и правна страна, следва да се пристъпи към анализ на разглежданите клаузи от гледна точка на обективната възможност те да доведат до ограничаване, предотвратяване или нарушаване на конкуренцията. Както бе посочено по-горе при анализа на вече разгледаните практики, при установено господстващо положение на ответното предприятие на редица съответни пазари, този елемент от фактическия състав е с решаващо значение при формирането на извод за наличие или липса на нарушение по чл.18 от ЗЗК.

Както беше установено по-горе, дистрибуторската система на ККХБКБ не може да се определи като селективна такава. Селективните дистрибуторски системи ограничават всички продажби на неоторизирани дистрибутори, като се запазват само определените търговци и крайните потребители като потенциални купувачи. Ограничаването на насрещните доставки между дистрибутори в селективна дистрибуторска система, включително между дистрибутори, опериращи на различен етап от търговията е абсолютно забранено от конкурентното право (Регламент 2790/1999, в чл. 4, б. г).

Селективната дистрибуция е по-опасна за конкуренцията в сравнение с неселективната такава. Последната, тъй като е по-отворена към нови участници, улеснява конкуренцията както между производителите, така и между дистрибуторите. Посочените ограничения, които биха представлявали нарушение на конкурентното право в рамките на селективна дистрибуция, на още по-голямо основание биха представлявали такова при система на дистрибуция, която не е селективна. Ако за първия вид системи е оправдано с оглед качества на продуктите да се налагат определени ограничения в търговската свобода на дистрибуторите, то при вторите такива ограничения са неоправдани.

В настоящия случай макар да се установи, че дистрибуторската мрежа на ККХБКБ не е селективна, ответното предприятие поставя определени изисквания към търговци, които желаят да разпространяват продуктите му. Тези изисквания са обособени в приложение към договора за дистрибуция и за изпълнението им дистрибуторът следва да представи на ККХБКБ убедителни доказателства. В противен случай ответното предприятие има право едностранно да прекрати договора. Следователно ККХБКБ осъществява контрол на дистрибуторите, желаещи да разпространяват продуктите й по отношение на възможностите им за транспортиране, складиране и съхранение.

Разглежданото в случая ограничение на продажбите към други дистрибутори, вкл. такива които продават продуктите на ККХБКБ (т.е. отговарят на изискванията по Приложение № 2 и са част от дистрибуционната й мрежа) е неоправдано. Не могат да се приемат възраженията на ответното предприятие, че (.........)*

По-ефективно би било разпространението на продуктите на ККХБКБ, ако дистрибуторите могат да си доставят необходимите им продукти помежду си, ако работят в един и същ или съседни райони, при нужда и в случай, че условията ги удовлетворяват. Тази възможност не накърнява разпределението на функциите в дистрибуторската мрежа, а улеснява търговията с продуктите на ККХБКБ и намалява разходите по доставката. Забраната, която ответното предприятие прилага в договорните си отношения с всички дистрибутори, обхваща територията на цялата страна. Същата ограничава търговията и дава възможност за пълен контрол на ККХБКБ върху доставките към дистрибуторите и техните продажби на продуктите на дружеството.

С оглед гореизложеното, при установено господстващо положение от страна на ККХБКБ на пазарите за отложена и за незабавна консумация на газирани безалкохолни напитки и студен чай, както и на пазара за незабавна консумация на сокове и нектари, ограничението дистрибуторите да продават продуктите на дружеството само и единствено на търговски обекти, които обслужват крайни потребители в периода 2005 – 2007г. представлява ограничаване на търговията по смисъла на чл. 18, т. 2 от ЗЗК.


Относно забраната за дистрибуторите да извършват доставки към търговски обекти, зареждани директно от ККХБКБ, както вече се посочи в чл.4б от Регламент 2790/1999г. изрично се предвижда възможност за доставчик да ограничи активните продажби от страна на своите купувачи (дистрибуторите) по отношение на клиентска група, която доставчикът е запазил изключително за себе си. Това ограничение, макар и да е антиконкурентно, попада в обхвата на регламента за групово освобождаване, но само в случай, че пазарният дял на доставчика не надвишава 30 % от съответния пазар.

Ограничаването на активните продажби на дистрибуторите обикновено е свързано с определянето на изключителна клиентска група. В споразумението за определяне на изключителна клиентска група, доставчикът приема да продава продуктите си само на един дистрибутор за препродажба на продукта на определена категория клиенти. Същевременно дистрибуторът обикновено е ограничен да извършва активни продажби на други категории изключителни клиенти. Определянето на клиентски групи обикновено затруднява избора на потребителите. Затова когато делът надвишава 30-процентния пазарен праг, определен с Регламента за груповото освобождаване, е малко вероятно определянето на клиентски групи да бъде освободено, ако няма ясен и значителен ефект от резултатите88.

В настоящия случай съществена особеност е, че определяне на изключителна клиентска група има по отношение на самото ККХБКБ, което запазва определени клиенти за извършване на директни доставки. Съгласно чл. 8, т. 2, доставчикът информира предварително дистрибутора за обектите, които ще зарежда лично. Съкратеният път за доставка и избягването на едно ниво от веригата по разпространение принципно е в полза на клиентите, тъй като намалява разходите по разпространението на продуктите, което би могло да се изрази в по-ниски крайни цени. От друга страна обаче, както се посочи по-горе, определянето на изключителна клиентска група би могло да затрудни избора на потребителите.

Ето защо следва да се проследи как действа това ограничение на практика.

Видно от предоставените данни, дистрибуторите поддържат по-широка гама продукти, както безалкохолни, така и алкохолни напитки, пластмасови изделия, ползвани на пазара за незабавна консумация за сервирането на напитки, вкл. и продукти, конкурентни на тези на ответното предприятие и биха могли да отговорят по-добре на търсенето на своите клиенти.

От събраните в производството данни става ясно, че ККХБКБ прилага директни доставки предимно към ключови клиенти (виж т. 2.8.3.) и т.нар. „престижни обекти” (т. 2.8.4.), които, особено що се касае до големи обекти на пазара за отложена консумация, предлагат богат асортимент напитки. От друга страна договорите за директни доставки, с които Комисията разполага (над 50 бр.), не съдържат клаузи ограничаващи правото на клиентите да предлагат безалкохолни напитки, конкурентни на тези на ККХБКБ. Самите търговци, към които Комисията се обърна за информация, също твърдят, че не са ограничавани от страна на ККХБКБ да продават такива напитки и реално са предлагали такива („Туристически холдинг Русалка Холидейз” АД, „Ростов” АД, “Александра Груп Холдинг” ООД, „Трия” ООД, „Гранат” ЕООД). Следователно може да се заключи, че от една страна ККХБКБ не удовлетворява изцяло тяхното търсене и те ползват други доставчици за други марки напитки, което също така означава, че ответното предприятие не ограничава техния избор.

Следва да се отбележи, че дистрибуторите, които продават продуктите на ККХБКБ не се ползват с изключителни права, както по отношение на територия, така и по отношение на група клиенти, т.е. те не са защитени от активни продажби от страна на други дистрибутори или от страна на самото ККХБКБ. Съгласно чл. 17 от договора, дистрибуторът няма изключителни права на разпространение на стоката върху територията, в която осъществява дейността си. Продавачът може да сключи договор и с друг дистрибутор на същата територия, ако счете това за икономически необходимо. Данните събрани в производството, сочат че в повечето градове има повече от един дистрибутор.

Това означава, че по отношение на клиентите, зареждани директно от ККХБКБ е изключена конкуренцията на ниво предлагане, но само за продуктите на ККХБКБ. От друга страна по отношение на останалите клиенти на дадена територия, е налице активна конкуренция между дистрибуторите, които имат пълна търговска свобода да се конкурират за тях.

Данните сочат, че независимо от канала за разпространение, директни доставки от ККХБКБ или доставки от дистрибутори, търговците на дребно получават продуктите на ответното предприятие на почти еднакви цени. Това е така и поради факта, че директни доставки се практикуват с определени категории клиенти, към които предприятието проявява по-силен интерес, следователно те имат реална възможност да договарят условия за доставка, вкл. цени, които са изгодни за тях. Изложеното показва, че забраната на дистрибуторите да продават продукти на ККХБКБ на клиенти, запазени за последното, не е довела до установяване на по-високи цени за тези клиенти. Това в комбинация със свободата им да си доставят други напитки от различни доставчици изключва наличието на съществен антиконкурентен ефект на разглежданата клауза.

В допълнение следва да се отбележи, че дистрибуторите, към които Комисията се обърна за информация, декларират (с изключение на един), че не е имало случаи на „изземване” на техни клиенти от ККХБКБ за директно зареждане от последното (ЕТ “АТИ-Васил Цоков”, ЕТ “МИГ Мирослав Стойчев”, “Бойчо Огнянов 1” ЕООД, “Делта” ООД). Следователно като цяло ККХБКБ не изтласква от пазара за търговия на едро дистрибуторите, а се придържа към директни доставки на посочените при сключването на договора за дистрибуция нейни клиенти. Следва да се отбележи, че въпреки усилията на Комисията да събере достатъчно доказателства, отразяващи общата ситуация на пазара, дистрибуторите не оказаха достатъчно съдействие при представянето на информация и доказателства.

Не без значение е фактът, че разглежданото задължение на дистрибуторите се е прилагало до 2006г., след което е отпаднало от типовия договор за дистрибуция. Това се потвърждава и от събраните в хода на производството договори на конкретни дистрибутори за 2007г. към настоящия момент, видно от типовия договор за дистрибуция от 2008г., подобна клауза не фигурира сред задълженията на дистрибутора.

С оглед гореизложеното Комисията приема, че забраната на дистрибуторите да продават продуктите на ККХБКБ на директни клиенти на последното не представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на чл. 18, т. 2 от ЗЗК.


gosudarstvennaya-programma-innovacionnogo-razvitiya-respubliki-belarus-na-2007-2010-godi-stranica-11.html
gosudarstvennaya-programma-patrioticheskoe-vospitanie-grazhdan-rossijskoj-federacii-na-2006-2010-godi-i-vvedenie.html
gosudarstvennaya-programma-po-forsirovannomu-industrialno-innovacionnomu-razvitiyu-respubliki-kazahstan-na-2010-2014-godi-astana-2010-god.html
gosudarstvennaya-programma-razvitie-selskogo-hozyajstva-i-regulirovanie-rinkov-selskohozyajstvennoj-produkcii-sirya-i-prodovolstviya-na-2013-2020godi-osnovnie-polozheniya-stranica-11.html
gosudarstvennaya-programma-razvitiya-apk-4-plani-i-perspektivi-razvitiya-apk-5-2-gosudarstvu-nado-lobbirovat-interesi-apk-na-mirovom-rinke-5-2-rossijskoe-selskoe-hozyajstvo-budet-kupatsya-v-dengah-5-stranica-11.html
gosudarstvennaya-programma-razvitiya-obrazovaniya-v-respublike-kazahstan-na-2005-2010-godi-novij-zakon-ob-obrazovanii.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/kuvshinova-o-pismennaya-e-propisana-rejganomika1-kuvshinova-olga-chelovek-nedeli-yaroslav-kuzminov1.html
  • obrazovanie.bystrickaya.ru/priznanie-chinovnika-poemi.html
  • laboratornaya.bystrickaya.ru/rabochej-programmi-uchebnoj-disciplini-matematicheskie-osnovi-mikroekonomiki-uroven-osnovnoj-obrazovatelnoj-programmi.html
  • holiday.bystrickaya.ru/nejrofiziologicheskie-mehanizmi-anomalnogo-seksualnogo-povedeniya.html
  • nauka.bystrickaya.ru/upotreblenie-termina-diskurs-ponyatie-diskursa-v-lingvistike-tekstocentricheskij-podhod.html
  • vospitanie.bystrickaya.ru/yu-p-shekochihin-rabi-kb.html
  • uchebnik.bystrickaya.ru/uroki-77-94-stranica-2.html
  • college.bystrickaya.ru/37-ukrainskaya-gosudarstvennaya-komissiya-po-cennim-bumagam-i-fondovomu-rinku.html
  • literature.bystrickaya.ru/chast-8-zavershayushij-zvonok-magiya-rinka-redaktor-a-dzyura-shzz-shvager-dzh-d-novie-magi-rinka-besedi-s-luchshimi.html
  • znaniya.bystrickaya.ru/rabochaya-programma-po-istorii-6-klassa-programma-sostavlena-na-osnove.html
  • letter.bystrickaya.ru/muzejno-obrazovatelnie-programmi-odin-den-v-sergievom-posade-dlya-vzroslih-grupp-shkolnih-grupp.html
  • literature.bystrickaya.ru/doklad-na-temu-o-proekte-izmenenij-i-dopolnenij-v-strategicheskij-plan-ustojchivogo-razvitiya-volgograda-do-2025-goda.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/uchebno-metodicheskij-kompleks-po-discipline-pedagogicheskaya-psihologiya-nazvanie.html
  • notebook.bystrickaya.ru/kak-soobshit-bolnomu-pravdu-literatura-lechenie.html
  • tasks.bystrickaya.ru/1142-vozvratnie-mestoimeniya-pronombres-reflexivos-1-1-1-sushestvitelnie-muzhskogo-roda.html
  • spur.bystrickaya.ru/materinskaya-smertnost-rassmotrenie-dokladov-predstavlennih-gosudarstvami-uchastnikami.html
  • knigi.bystrickaya.ru/sozdanie-sistem-menedzhmenta-kachestva-smk-v-vuzah-prodiktovano-sovremennim-urovnem-trebovanij-k-visshemu-obrazovaniyu-visokoj-konkurenciej-na-rinke-obrazovatel.html
  • testyi.bystrickaya.ru/8-zavgorodnij-a-i-adresnost-problematizacii-prepodavaniya-kursa-sociologiya.html
  • notebook.bystrickaya.ru/kafedra-inostrannih-yazikov-vtoroj-specialnosti-rabochaya-uchebnaya-programma-praktiki-pedagogicheskaya-praktika-pp-03-01-01-pp-03-02-01-pp-03-03-01-dlya-specialnosti-050303-inostrannij-yazik.html
  • grade.bystrickaya.ru/ministerstvo-obrazovaniya-i-nauki-rossijskoj-federacii-stranica-14.html
  • composition.bystrickaya.ru/poeziya-prirodi.html
  • assessments.bystrickaya.ru/biznes-plan-proekta-razrabotka-i-proizvodstvo-shirokopolosnogo-malogabaritnogo-sintezatora-chastot-s-uluchshennim-kachestvom-signala.html
  • school.bystrickaya.ru/dlya-spravok-495-449-38-03-programma-festivalya-meropriyatiya-mgu-im-m-v-lomonosova.html
  • composition.bystrickaya.ru/partnyorstvo-semi-i-obrazovaniya-innovations-in-education-ways-and-means-of-their-realization-pyatigorsk.html
  • grade.bystrickaya.ru/metodicheskie-ukazaniya-po-vipolneniyu-kontrolnoj-raboti-po-discipline-informatika-na-temu-obrabotka-dannih-s-pomoshyu-sredstv-ms-excel-dlya-studentov-ikursa-zaochnogo-otdeleniya-stranica-3.html
  • thesis.bystrickaya.ru/programma-informacionnoj-podderzhki-rossijskoj-nauki-i-obrazovaniya-opit-vnedreniya-sovremennih-informacionnih-tehnologij-v-obrazovatelnij-process-kudryashov-k-m.html
  • student.bystrickaya.ru/1-turistskaya-transnacionalnaya-korporaciya.html
  • shkola.bystrickaya.ru/osobennosti-rossijskogo-menedzhmenta-5.html
  • kolledzh.bystrickaya.ru/anglijskij-yazik-literatura-po-obsheprofessionalnim-i-specialnim-disciplinam.html
  • college.bystrickaya.ru/1-mesto-mikrobiologii-i-immunologii-v-sovremennoj-medicine-rol-mikrobiologii-i-immunologii-v-podgotovke-vrachej-klinicistov-i-vrachej-profilakticheskoj-sluzhbi-stranica-15.html
  • institute.bystrickaya.ru/f31-bipolyarnoe-affektivnoe-rasstrojstvo-prikaz-minzdrava-rf-ot-6-avgusta-1999-g-n-311-ob-utverzhdenii-klinicheskogo.html
  • lesson.bystrickaya.ru/osnovnoe-proizvodstvo-nlmk-chast-3.html
  • prepodavatel.bystrickaya.ru/testi-po-kursu-ekonomika-prirodopolzovaniya-stranica-2.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/v-iyune-predstaviteli-nkpak-prinyali-uchastie-v-meropriyatiyah-vsemirnoj-nedeli-upakovki-v-pekine-vklyuchivshie-v-sebya-ocherednuyu-sessiyu-soveta-direktorov-vsemirnoj-org.html
  • lektsiya.bystrickaya.ru/prikaz-ot-06-02-2012-g-310-od-oprovedenii-gorodskogo-konkursa-pedagogicheskih-proektov-i-detsko-roditelskih-rabot-moi-istoki-istoriya-moej-semi.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.